Лятото си отива. 1ви септември е - започва месец, който обожавам и то не само защото съм родена през него. Есента е красив сезон - пъстър и нежен, с аромат на спомени и дъх на меланхолия. Много спомени ще отнеса аз да ме греят през студената софийска зима.
На трети заминавам за Франция, ще видя най-сетне така бленувания Париж. И Версай, и замъците по Лоара, Страсбург и Залцбург. А, да, и Виена. Кой беше казал, че човек е истински човек само когато е на път? Голяма глътка истина има в тази чаша.
Концертът на Мадона беше изненада дори и за мен, а аз имах много големи очаквания. Колко е приятно да ги оправдаят. Жената е велика. As simple as that.
И апартаментът е вече съвсем годен за живеене... даже спахме там две вечери около концерта. Усещането е странно, но определено не лошо. Е, морето ще ми липсва... толкова страшно много. И къщата ни. И всичките й обитатели.
Изказвам се странно. Може би е от ранния час. Качвам няколко нови снимки, които много харесвам и се надявам да ги оцените, след което си лягам.


Friends and Bulgarian artists:




Artists I adore: